В зората на времената, когато светът бил все още млад и хората живеели в мир с Земята, а магията и драконите все още не били забравени, живеели Мъдреците на Дъбовете. Те били заклинатели и поети, съветници и лечители, шамани и философи сред многоброините племена на Стария континент. Били пазители на културното наследство на народите построили величествените каменни кръгове и могили и почитали Природата в многото й лица. В горските дъбрави се събирали те, за да се отдават на своите ритуали и таинства в чест на Живота. Говори се че били способни на на общуване с дърветата, растенията, животните, езерата и реките, камъните и Боговете и чрез тях те се изкъпвали в мъдростта…

По-късно в Европа се появили Келтите. Те възприели езотеричните, математическите и конструктивните знания на тези мегалитни хора в рамките на своята култура. Келтите прибавили към старите учения на Древните своят пламенен творчески дух и умения и така те дали живот на Друидите, такива, каквито ни ги описват гърците и римляните.

Думата “друид” е с неизяснена етимология, но повечето изследователи смятат, че произлиза от думата за дъб (daur – ирландски); (dervo – галски), (derw - уелски), комбинирана с индоевропейското wid – да позная. В този смисъл думата може да се преведе като “този, който носи познанието на дъба”, или “мъдрецът на дъбовете”. Въпреки че на пръв поглед изглежда странно друидското познание да се заключава само в едно дърво можем да предположим, че дъбът се явява символичен представител на всички дървета, защото той е един от най-величествените и респектиращи представители на гората.

Друидизмът може да бъде разбран по-лесно в контекста на културата, която го пресъздава. Това налага скок назад във времето, когато на огромната територия, простираща се от Атлантическия океан (Ирландия и Иберийскийя полуостров) до началото на Източноевропейските степи, от Северноевропейската низина до Мала Азия и Египет, се развивала келтската цивилизиция.

Кои били келтите? Това е въпрос, който определено занимава историците. Те дават различни отговори, но в най-общи линии става въпрос за многобройни племена от индоевропейската общност, които в даден етап от историческото развитие – Желязната епоха или по-точно 800 г.пр.Хр. до 15 г. след Хр. имали първостепенно значение на Стария континент. Те били носители на една самобитна култура, която ги поставяла на по-високо стъпало в техническо отношение пред останалите жители на варварския свят. Именно тук ce откриват причините за тяхната впечатляваща експанзия, осъществена най-вече от 500 до 100 г. пр.Хр.

През 280 – 277 г.пр.Хр. древните историци отбелязват масирано келтско нашествие на Балканския полуостров, въпреки че келтското нахлуване в този район започва значително по-рано – в средата на 4 век. Присъствието на келтите тук повече от два века намира най-ярък израз в съществуването на така нареченото “Келтско царство” в продължение на 64 години – от 277 до 213 г.пр.Хр. Съдбите на най-многобройните балкански племена – траките се преплели с тази на келтите.

Келтите наричали своите духовни учители “друиди“. Те играели съществена роля в живота на всяко племе. Друидите въплъщавали ролята на съдиите, лекарите, гадателите, магьосниците, философите, съветниците – с други думи, те били една религиозна, еклектична интелигенция в своята общност. Младежите, кандидати за друиди, трябвало да преминат през обучение, което продължавало повече от 20 години. Използването на писменост било забранено, въпреки че келтите използвали гръцката и латинската азбука за делнични нужди. Всички знания били запаметявани. Съществувало вътрешно разпределение на друидското общество на три нива, всяко от които изпълнявало определени функции. Първото – бардите – следвано от това на ватесите и друидите.

Може би един от най-автентичните отговори на въпроса какво представлял един друид и какви били неговите способности е известната поема на Амергин - друидът, който пръв стъпва на ирландския бряг при нашествието на келтите там:

“Аз съм вятърът задъхан над водите,
Аз съм вълна в океана,
Аз съм шепот на прибоя,
Аз съм орелът на скалата,
Аз съм езерото в долината,
Аз съм слънчевият лъч,
Кой знае възрастта на Луната,
Кой знае мястото, където Слънцето почива?”

Очаквайте продължение…

източник: форум AstroGalaxy